До кога ли?

Вече втори ден успявам.
Не пиша в blog.bg.
Протестирам си.
Дори мисълта, че по този начин играя по свирката на тези, които ме доведоха до този протест, не ме накара и днес да се разделя с инатливото си поведение.
За сега никой не се е усетил. Почти никой. Знаят две приятелки - Десито и Елски. Бях решила да спра и да гласувам, но се отказах, защото хората, за които гласувам не са виновни. Разбира се, яд ме е и на тях. Очаквах по-голяма отзивчивост за последния ми постинг там. За пореден път се отвратих от овчедушието...
Най-опасното е, че станах зависима от онова местенце. Днес за първи път го обявих и публично. По някакъв начин, както казваше Дио, живеех в блога. Там бях истинска, надпреварвах се със себе си по-често, отколкото си мислех, че ще мога. За съжаление олимпийският принцип е чужд за мен. Когато играя, правя го за да победя. Спрях да пиша в момента, в който се бях задържала стабилно на първо място в класацията за популярност. Напук на администраторите, хората влизаха при мен, четяха ме и вероятно ме харесваха, защото гласуваха за мен. Интересно ми е дали ще забележат, кога, кой...
Интересно ми е ... до кога ще издържа.
Толкова много ми липсват коментарите...