Излязох от банята и влязох по халат в стаята. И изненада. На масата седеше съседката. Почукала, бутнала вратата и влязла. Чула яденето, че ври на печката и решила, че съм някъде наоколо. Започна някакъв разговор с хиляди "би трябвало" - какво трябвало да се случи, а не е станало, какво трябвало да чувства, а не може... Хиляди и хиляди угризения. Светът е пълен с "би трябвало", които хората отнасят към поведението си, без да се замислят. И от сбора на тези "би трябвало" се получава една голяма дупка. Съобразяването с норми, които не приема, води до изнервяне. Не е ли всеки от нас човекът, който ще реши за себе си как, с кое и кога да се съобразява? Неизпълнението на някое "трябва" и " редно е" по-често изкарва самочувствието извън релси, поставя съответния човек някъде извън общоприетата рамка. Опитва се да му вмени система за мислене, за чувстване, за светоусещане. И когато цялото Аз се противопоставя на матрицата, по-слабите от нас изпадат в депресия.
Другите, силните... те са щастливи. С това, че търсят причините за проблемите извън себе си. Имат куража да застанат зад мислите си, да отстояват себе си, да не правят компромиси. Да не очакват компромиси. Да не лежат на нещото, наречено "би трябвало" и да очакват то да се изпълни. Да не се притесняват от използването на думи като "шибучица". Защото точно с такава дума можеш да опишеш онази шибаща самочувствието ти норма на поведение, изказ, мислене и чувстване, която те превръща в инструмент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар