Мисля си, че това е едно от качествата, които всеки претендира, че притежава. И няма как да е другояче.
В същото време това е качество, което всеки може да посочи примери за липсата му в околните.
Приказката за треската в окото на другия няма да повтарям.
Пощурявам тези дни. Наистина животът ми дава достатъчно примери за постъпки, които да ги наречеш недостойни е наистина "меко казано".
Така наричам бивш (как се радвам в такива моменти за думата бивш) колега, учител по математика във варненско училище. Да. Знам, че не е единствения пример. Та господинът успява чрез оказване многократно психически тормоз над една ученичка, да предизвика родителите й да отидат на разговор с него. В края на крайщата всяка майка би се опитала да разбере какъв точно е проблемът. На въпросната среща многоуважаемият специалист препоръчва негова позната, при която момичето да ходи на частни уроци. Да го съжалим! Министърът за пореден път застави българския учител да подпише декларация, че няма да дава частни уроци на ученици от неговото училище. И остава размяната. Достойно! Днес разбрах, че това е масова практика при него. Наистина достоен човек, нали?
Учениците порастват достойни, с достойните примери, които са получили в училище. Постъпват в университет. Там идва сесия. И скъсаха сина по физика. Чудо голямо. Ще почете, ще се яви пак. Обаче преди поправката разбираме, че гаранцията за тройка минава през подготовката при съпругата на преподавателя. За скромната сума от над 400лв. Семеен съвет и взехме решението - четенето му е майката. Взе изпита. По стечение на обстоятелствата, наш клиент е професор в същия ВУЗ. И аз като всяка щастлива майка, се хваля с успешно миналата сесия. Въпрос - "И физиката ли?", аз - "Но с тройка", въпрос - "А при госпожата?", аз - "Не". Заключението: "Значи толкова много е знаел, че е нямало начин да му бъде отказано! Радвай се!". Отново много достойни хора.
Добре. И студентите порастват. С още примери. Започват работа. Специализации. И отново много достойни ритници под масата, зад гърба, в нечие легло...
Достойнство, чест, себеуважение... Всички ги имаме.
Лъжем с достойнство, интриганстваме с чест, крием се от себеуважение!
Самата аз толкова пъти съм постъпвала недостойно, че имам право да кажа, че не съм най-достойния човек, когото познавам. Разбира се, че няма да се изповядвам сега, нито да се оправдавам. Но за себе си, не без гордост мога да кажа, че през последните години не съм си позволявала недостойна постъпка.
В същото време това е качество, което всеки може да посочи примери за липсата му в околните.
Приказката за треската в окото на другия няма да повтарям.
Пощурявам тези дни. Наистина животът ми дава достатъчно примери за постъпки, които да ги наречеш недостойни е наистина "меко казано".
Така наричам бивш (как се радвам в такива моменти за думата бивш) колега, учител по математика във варненско училище. Да. Знам, че не е единствения пример. Та господинът успява чрез оказване многократно психически тормоз над една ученичка, да предизвика родителите й да отидат на разговор с него. В края на крайщата всяка майка би се опитала да разбере какъв точно е проблемът. На въпросната среща многоуважаемият специалист препоръчва негова позната, при която момичето да ходи на частни уроци. Да го съжалим! Министърът за пореден път застави българския учител да подпише декларация, че няма да дава частни уроци на ученици от неговото училище. И остава размяната. Достойно! Днес разбрах, че това е масова практика при него. Наистина достоен човек, нали?
Учениците порастват достойни, с достойните примери, които са получили в училище. Постъпват в университет. Там идва сесия. И скъсаха сина по физика. Чудо голямо. Ще почете, ще се яви пак. Обаче преди поправката разбираме, че гаранцията за тройка минава през подготовката при съпругата на преподавателя. За скромната сума от над 400лв. Семеен съвет и взехме решението - четенето му е майката. Взе изпита. По стечение на обстоятелствата, наш клиент е професор в същия ВУЗ. И аз като всяка щастлива майка, се хваля с успешно миналата сесия. Въпрос - "И физиката ли?", аз - "Но с тройка", въпрос - "А при госпожата?", аз - "Не". Заключението: "Значи толкова много е знаел, че е нямало начин да му бъде отказано! Радвай се!". Отново много достойни хора.
Добре. И студентите порастват. С още примери. Започват работа. Специализации. И отново много достойни ритници под масата, зад гърба, в нечие легло...
Достойнство, чест, себеуважение... Всички ги имаме.
Лъжем с достойнство, интриганстваме с чест, крием се от себеуважение!
Самата аз толкова пъти съм постъпвала недостойно, че имам право да кажа, че не съм най-достойния човек, когото познавам. Разбира се, че няма да се изповядвам сега, нито да се оправдавам. Но за себе си, не без гордост мога да кажа, че през последните години не съм си позволявала недостойна постъпка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар