*

Във зениците още е снощи.
Вчера бавно се стече по дланите.
А от днес съм безпътна и грозна.
Като сватбена рокля във раклата.
Ще целувам жени по пазарите.
Тези, дето и ти си целувал.
И така ще събирам душата ти
и на Коледа ще ти я върна.
И ще стигна все някак оттатък.
Там, където слънцата се раждат.
Ще пищят от немилване залези,
а луната ще храня с остатък
от това, дето „всичко" му казваше,
а ти стигна най-мекия залък.
А солта ще деля със Съдбата си
и сама ще си кръстя децата.