Слабост

Всъщност трябваше да бъда малко по-силна.
Трябваше да умея да се отстоявам не само на думи и не само пред хората. Трябваше да мога да го правя в себе си, заради себе си, за себе си. Защо никой не ме е научил да бъда егоист? Защо продължавам да се раздавам до такава степен, че за мен нищо да не остава?

Всъщност трябваше да съм малко по-силна.
Трябваше да мога да изчезна, преди да съм обявена за луда, интригантка и лъжкиня. Никой до този момент не е мислил така за мен, а още по-малко да го е изричал. Всичко е толкова безсмислено, убиващо мен, но без да убие чувствата ми.

Всъщност трябваше да бъда малко по-силна.
Трябваше да мога да отида при джипито, да й кажа как не мога да спя. Да ми изпише съответните бонбончета и да ги изпия наведнъж. Така е - синът ми израстна достатъчно, за да продължава сам, осигурих му приличен дом, възпитах го. С годините само ще му преча, колкото и незабележима да се старая да бъда.

Всъщност... време е.