Малкия човек

Не! Няма да пиша за малкия човек - онзи на Недялко Йорданов!
Не! Няма да пиша за малкия човек, който живее за едната заплата!
Не! Няма да пиша за малкия човек, който се успокоява с дежурните 100 грама на вечеря!
Не! Няма да пиша за малкия човек, който се лута от червено, през синьо към жълто, а сега се приобщава към смътното нещо, скрито зад абревиатурата ГЕРБ!
Не! Няма да пиша и за онзи малък човек, който е "независим всеки ден, защото от него нищо зависи"!
Те не заслужават.
Защото няма нищо по-долнопробно от това да продаваш идеалите си.
Защото няма нищо по-презрително от това да мижитуркаш някъде свит на топло и да те е страх да поемеш и най-малката отговорност.
Защото няма нищо по-подиграващо да чакаш нечие нареждане и да се успокояваш с това, че така е трябвало да стане.
Защото няма нищо по-предателско от примирението.


Има по-опасни малки хора..
Онези, които се крият в стръкче цвете.
Онези, за които думите са красиво украшение на празния им живот.
Онези, които си остават толкова малки независимо от мястото, на което се поставят.