Преди да тръгна от Варна, бях на терасата на
Емито. Пушихме, говорихме си за това, че всичко ще бъде наред, когато
той дойде. Гледаше ни, переше се, искаше да привлече нашето внимание.
Даже Етка го снима. Позираше с всичките елементи на фотомодел.
Когато се прибрах в стаята си след часовете в реанимация, на прозореца кацна същия синьо-сив гълъб. Гледаше ме, намигаше ми. Аз му се усмихнах въпреки гадната болка, а той разпери криле, помаха с тях и пак ми намигна. Знам какво ми каза в онзи момент.
Тази сутрин, докато си сервирах кафето до лаптопа, пак имах посещение. Намигна по неговия начин, разпърха с криле, а после дълго се гледаха с Радо от двете страни на прозореца.
Много е хубаво, когато знаеш, че приятелите са винаги с теб :)
Когато се прибрах в стаята си след часовете в реанимация, на прозореца кацна същия синьо-сив гълъб. Гледаше ме, намигаше ми. Аз му се усмихнах въпреки гадната болка, а той разпери криле, помаха с тях и пак ми намигна. Знам какво ми каза в онзи момент.
Тази сутрин, докато си сервирах кафето до лаптопа, пак имах посещение. Намигна по неговия начин, разпърха с криле, а после дълго се гледаха с Радо от двете страни на прозореца.
Много е хубаво, когато знаеш, че приятелите са винаги с теб :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар