Радини вълнения
петък, януари 18
18.01.2013
Прибрах се и видях очите на кучето. Няма такива очи. Беше забравил колко му е хубаво, когато съм наоколо. Чувстваше се гузен и в същото време доволен. Легна до мен и ме гледаше, гледаше... Не се радваше. Само мислеше.
Аз не мога така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар