ДА БЕШЕ ТУК

През ад да минеш, значи искаш,
за да зърнеш рай!?
Безгрижието светло...с мрачна болка да смениш!?
Да виждаш през решетки красотата, как успяваш,
разкажи ми!?
Усмивката зад маска тъжна,
с мъка ли успяваш да пестиш!?

Е, пробвай се поне да споделиш!?

Във дреха призрачна,
облякоха ли твоите герои!?
Зацапаха ли с пепел свежите мечти!?
Дъхът ти скриха ли във топли лепкави усои!?
Вместо живот, студенина в очите ти тежи!
Но да блестиш от клетка май избра, ....
вместо от линията предна
на наречена "живот” игра!!
Да беше тук, да беше тук,
как трескаво желая!
Душите ни сломени лутат се в полето на безкрая!
Но стъпват все в едни и същи стари стъпки,
изстрадани, оставени отдавна от самите нас,
горещи,
но покрити с прах!
И в същата тъга дори потъват,
сред закъсняла болка
и забравен страх!
Мечтая!
Да беше тук...
или при теб да съм!


Как трескаво желая!