сряда, януари 10

Безсъници

С оглед на ранното ставане, си легнах в прилично време. Почетох и заспах. И сънувах... че си говорим с теб... за изгреви и залези... за водводен свят и космически пътешествия... за изкуство и компютърни червеи... за пътуване към себе си и бягство от самота... Събутих се. Подтиснах сърцебиенето и заспах отново. Бях сигурна, че телефонът ми звънна. Погледнах го - нямаше и следа. Но усещането, че ме търсиш, е в мен. Станах и седнах на компютъра...

1 коментар:

Анонимен каза...

1. wildroses - усещането, че ме търсиш
10.01.2007 19:17
И аз съм имала такова усещане, знае ли човек... :)))



Изтрий
2. antinous - ~antinous~
10.01.2007 20:34
Хубаво и тъжно!

Изтрий
3. lemonpie - Безсъници
12.01.2007 17:40
Безсъници винаги ми напомня Безсъници в Сиатъл, понякога в безсъницата има изключително очарование и голяма усмивка :)

Изтрий
4. radalia - Лимонче,
12.01.2007 18:03
Както винаги си много права! :)))