Раздяла

Да! Разделям се... с една любов... Старая се да спазвам правилото "Никога не казвай никога". За това и не пиша "завинаги".
Но наистина слагам край. Аз го слагам. Не обстоятелствата, които в случая само ми помогнаха да взема решението.
Ако сте чели предишните ми постинги и сте пуснали клипчето, сигурно вече сте се сетили, че не става въпрос за раздяла с любим човек.
Подадох предизвестие за напускане на работа...
Ще ми липсва общуването с младежите, техните светнали очи, удовлетворението, което изпитвам от това, че съм полезна, че съм им предала освен определени знания, но и че съм ги научила да бъдат хора. Хора, които да продават мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продават себе си и приятелите си. Да не се чувстват виновни, ако не знаят какво ще правят в живота си, защото съм им казвала, че
"Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40 годишни хора, които познавам, още не знаят."

Другото, което съм искала да ги науча е да не се безпокоят за бъдещето, защото "безпокойствието е толкова ефективно, колкото опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка". Че е важно да имат своите мечти и да се борят за тях. И да ги постигат!

Че и най-малката лъжа боли повече, отколкото най-страшната истина. Че не е достатъчно да подадеш ръка, но е важен и начина, по който го правиш. Учила съм ги да търсят, откриват и творят красота във всичко, до което се докосват.

Сега се разделям с всичко това. Предполагам, че ще продължа да усещам липсата на класната стая, на шумните коридори, на притихналото училище на 15 септември сутринта. Цял живот ще настръхвам на "Върви, народе възродени"...

Но пък ще ме напусне угризението, че захвърлям поредната "тухла в стената", че не ми достигат силите да се противопоставям на системата, която изгражда чрез мен поредния немислещ...