Въпреки, че никой не ме е поканил, хвърлил ръкавица и други подобни, реших, че искам да споделя моите … пет… Дори и само заради желанието да си подредя мислите. Та ще се опитам да опиша мъжете, които са оставили следа в живота ми. И не само следа, но са помогнали по някакъв начин да се изградя, да бъда това, което съм в момента.
Първият от тях е … баща ми. Освен, че ми е измислил странното име, той ме научи да обичам музиката. Бавно и постепенно. Имаше моменти, в които доста се съпротивлявах. По детски. Как иначе да опиша ситуацията, в която застанали с едно приятелче на първия ред в операта, засмукахме лимони, докато бащите ни свирят долу в оркестъра. Няма да описвам какво ни се случи, но то е нищо в сравнение с това, което заслужихме, когато гонейки се в кулоарите се озовахме на сцената – по време на поредното представление. Така и татко не можа да ме убеди да се науча да свиря на музикален инструмент, но пък ме научи да бъда добър слушател.
Вторият мъж…по-скоро момче. За него разказах вече в блога на mi6ka66 - http://mi6ka66.blog.bg/viewpost.php?id=37464
Освен описаната там случка, друга негова реплика беше в един лексикон… Беше написал, че не харесва в мен това, че съм толкова… добра. Знам какво е имал предвид, знам и защо го е написал. Но май не искам да се променям. Дори и съзнавайки, че това често ми носи поредната рана… Но пък заздравява. А нали това, което не ни убива, ни прави по-силни?
С третия се запознах на първата студентска бригада. Беше една любов, която ме накара да загубя себе си, в желанието да изплетем нишката на живота си. По край него научих много за изобразителните изкуства, за философията. Научих се да чувствам картините. Дълги години беше най-близкия ми човек. Както и аз на него. Много способен художник. Никога не стигаше времето да нарисува всичките си идеи за картини. Имам много от тях в спомените си… Обаче неусетно започнахме да гледаме в различни посоки и това сложи край на брака ни.
С четвъртия израснах духовно. Той ми помогна да разбера, че всичко, което ми се случва има причина, има някакъв вътрешен смисъл, който трябва да открия, че няма случайни неща и че мислите ни определят битието ни. Той ме научи да не се страхувам от високото. С него имам и най-романтичното си преживяване. Беше началото на април. Решихме да изкачим връх Мусала. Планът ни включваше две нощувки в х. Мусала. През деня между двете се качихме на върха. Когато се върнахме в хижата, разбрахме, че хижарите ще се прибират в Самоков, уговорихме се къде да оставим ключа от хижата и те тръгнаха. Надвечер заваля сняг. С най-големите снежинки, които съм виждала. Вечеряхме и аз излязох навън да си изпуша дежурната цигара. А вътре той засвири на флейта. Представете си само…високо в планината, няма жива душа на близо, снегът бавно пада, флейтата… Не можех да остана само с една цигара…
Петият… човекът, който ме научи да знам, че не съм сама. Каквито и разстояния да ни делят, усещам присъствието му. Постоянно…Понякога е толкова силно, че настръхвам от… допира му. Появи се в живота ми неочаквано, но сякаш е трябвало. Дори и заради сблъсъкът ми с поредното изкуство. След музиката на татко, рисуването на бившия ми съпруг. Беше ред на литературата. Макар и да не му е професия, тя извира от него!
Трябва да съм дяволски щастлива жена – била съм и съм - рисувана в картини, муза на музикант и поет…
Автор: radalia Категория: Лични дневници
Прочетен: 346 Коментари: 21Коментари
1. wildroses - :)))
21.01.2007 18:31
Страхотна петица! Изкуството те е завладявало поетапно и всеобхватно :) Благодаря, че сподели!
Изтрий
2. radalia - Ако е вярно,
21.01.2007 18:34
че противоположностите се привличат... нали съм математик... ама погледнато задълбочено и математиката е изкуство, а във всяко изкуство има и математика ;)
Редактирай | Изтрий
3. adjna - Поздрави!
21.01.2007 18:37
Прекрасна муза :)))
Изтрий
4. wildroses - Противоположностите...
21.01.2007 18:41
се допълват или по- скоро преливат едно в друго :))), че допълват звучи сякаш не са цялостни..
Изтрий
5. radalia - :)
21.01.2007 18:46
Adjna, благодаря! :)
Wildroses, и на мен ми допада повече да преливат...
Но пък нали, според една теория, всеки от нас търси половинката си? И когато я намери, двамата заедно стават едно цяло...
Редактирай | Изтрий
6. darla - Чудесно е!
21.01.2007 18:51
Звучиш ми като щастлива жена. Поздрави!
Изтрий
7. wildroses - :)))
21.01.2007 18:56
Другата теория е за среща на две цялости, без чувство на незавършеност..нещо като цяло от сливане на цялости.
Някак по- ми харесва тази теория...вместо да търсиш, да придобиеш такива качества, които някой, от своя страна търси, но и взаимно да се "доизделватe", без усещания за липса :) Звучи ми хубаво поне :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар