Видя ли, днес росата бе... слана?
Дочу ли моя шепот в грохота навън?
Усети ли една сълза търкулната
по нечии изпити скули?
Отново съм убита, мъртва.
Очаквам ново възкресение.
Кога ли ще си тръгна скришом
дори във себе си изгубила доверие?
Не се надявай, няма да дочакаш.
Едва ли ще ме видиш паднала.
Ръка протягах, губих и търпение.
И себе си за теб съм лъгала.
И знам в един прекрасен ден,
намирайки ме някъде из нета,
едва ли ще откриеш същата,
онази Далия предишната.
Сега приготвям опелото,
и свещ запалих за душата.
И житото порасна в пепелища
от иконостаса огън взех назаем.
И няма Бог, и няма дарове.
Самодивите и те се скриха във гората.
Към мен вървя, но никога не стигна,
ебава се дори със тишината.
Началото в една безснежна зима.
Изстива всяка слънчева пътечка.
Ароматът на канела почна да накъртва.
Петите на прострените чорапи се изтриха.
Сънувам белите коне да мачкат жълти рози
и не веднъж "Срещу стената" се изправях.
И някъде встрани и постоянно
героинята на Круз напомняше за мен.
Ще бъда и ще ме усещаш...
Една идея точно не ти стига
да ме запратиш там, където
и дяволът не би ме върнал...
Няма коментари:
Публикуване на коментар