Тази вечер ще ви занимая с две неща ;)
И двете са малко лични, но пък ми се иска да ги споделя.
Първото е чиста проба хвалене. Ама нали изповядвам теорията, че скромността е за хора, които нямат други качества. ;)
Прибираме се миналата вечер със сина ми, достатъчно късно, за да приготвям някаква вечеря тепърва. Влизаме в някакво случайно магазинче, за да си набавим нещо, което не се нуждае от суетене в кухнята. Залутахме се пред щанда - това ли да бъде? Или онова? И сигурно, защото бяхме единствените клиенти, продавачката ни дава съвети от рода - тъй, деца, ... иначе, деца. Взехме решение какво да купим. На третото обръщение "деца" я поглеждам странно и питащо. А тя - "Майка ви трябва да е много щастлива!". Аз полуразбиращо - "Моята ли? Защото аз съм... неговата майка." Днес ситуацията почти се повтори... Весело ми стана :)))
Другото.
Твърде много време отделих, за да живея на бавни обороти. Нещо като в забавен каданс се чувствах. Очаквах нещо си, то се бавеше, аз продължавах с чакането и ... някак оставях живота си да си тече сам, без моето участие в него. През последните дни трябваше да взема важно решение. Е, взех го! (не, че не ме е страх дали ще се правя). Приех предизвикателството да направя от едно място новото си местоживеене.
Това ще е бъдещата кухня...
А това е изглед от нея към коридора:
А това към останалата част от моята стая:
А ето тук някъде ще си направя любимия ми кът:
Онова нещо с плочките ще го използвам по предначение ;)
Разбира се, за сина ми има съвсем отделна стая...
Ако разредя присъствието си блога през близките месец-два, да знаете коя е причината ;)
И да знаете, че съм по-жива от всякога!
Автор: radalia Категория: Лични дневници
Прочетен: 17 Коментари: 2Коментари
1. kardamom - радвам се за теб !!!
22:01
поздрави!!!
прегръдки и целувки от мен...
почти ти завидих...
благородно...
Изтрий
2. radalia - ;)
22:07
Още е далеч времето за завиждане ;)
Сега - на работа, ръчички! И не само те...
Няма коментари:
Публикуване на коментар