Като гадна пъпка, като ухапване от комар...
Просто трябва да излея това, което ми се върти тези дни в главата, за да се освободя от него.
Само едно от нещата, които ще изредя след малко, би накарало други на моето място да те изтрият от живота си. Не съм сигурна, че в това отношение съм нормална.
Месец май. Трима човека винаги ще помнят началото на този месец. И всеки от тях със своята рана. На какво се надяваше тогава, когато и с двете ни се уговаряше да бъдем по едно и също време в Пловдив? Може би, че едната все пак не би тръгнала. Малко си ни познавал, защото дойдохме и двете... Съжалявам, че лицето ми не беше огледало, за да видиш как изглеждаше, когато се прибра сутринта след прекараната нощ с Десито. А аз бях у вас, в твоя дом. Цяла вечер си играхме и смяхме с дъщеря ти - нямах право да види болката ми. Сутринта бях спокойна и усмихната с майка ти. Помня топлия й поглед и как не й стигаха думите за благодарност... За какво ми благодареше? Сигурна съм, че знаеш.
Тогава ти се прибра. Закусихме с палачинките, направени от майка ти и как продължи същия този ден? В чат с Майа. Разговор, в който ти се кълнеше, че имаш нужда от нея, за да живееш, за да не те боли, за да нямаш нужда от алкохол. Даже брак й предложи. Не се притесняваше от присъствието ми. Мисля, че търсеше някаква реакция от моя страна. И аз реагирах. По мой си начин.
После... после дойде последният ден на юни. Извика ме по спешност. Дойдох. Единствената ти реакция беше да ме обявиш за луда по телефона. И се покри. Остави ме сама в твоя град.
Последното ти изпълнение няма да коментирам. Както и липсата на реакция след това. Да - ти си Деян, животното. И това би трябвало да е достатъчно оправдание. Както и за това, че продължаваш... Не отричай - безсмислено е. Някои неща не са толкова невидими...
Не те обвинявам. Отдавна престанах да го правя. Ти няма да се промениш, защото не го искаш. Аз пък не искам да го искам.
Да, пиша всичко това, защото взех своето си решение. Разбира се, няма да го напиша. Нито тук, нито някъде другаде.
Мисля, че достатъчно разчесах пъпката.
Една идея преди да прокърви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар