Казваш ми безпощадни истини,
а после ми изтриваш сълзите...
Удряш по най-слабите ми места,
а после ми помагаш да се изправя...
Защото знаеш, че никой друг
не би могъл да го направи.
Вия от безсилието, което изпитвам с теб,
а ти се шегуваш блестящо - като никой друг.
Забравяйки себе си, аз се смея.
И съм готова всичко да приема.
А ти не позволяваш.
Отново си другия -
студен и недостъпен.
И се уча да бъда като теб.
Някога, някъде.
С онази червена рокля, която не видя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар