Няма да пиша заглавие!!!

Не поставих първо заглавието. За разлика от друг път. Реших да оставя мислите ми да се реят. Да не ги вкарвам в рамката, която би определила едно заглавие.

Днес е шантав ден. Като се започне от събуждането ми. Бях готова да ставам, а нямаше още 6ч. Не страдам от безсъние. Бях сънувала, че си вземам довиждане с най-добрите си приятели. Заминавах някъде, незнам къде, но знаех, че отивам на хубаво място и нямах търпение. Обърнах се на другата страна с идеята да стигна до мястото, но …сънят беше свършил.

Станах и заех с нормалните, за неделен ден, задължения на работеща жена. Включително и приготвянето на закуска и обяд от три ястия. После парцала, метлата, ютията… И накрая задължителните два часа за себе си.

Счупих първото огледало в живота си. На моята възраст… сега да се предавам ли? Споделих с двама от героите в съня ми. Единият каза, че ще ми подари за Коледа ново, а другия, че поверията били остарели :)

и „плюс това, аз съм на късмет...и като ми пише даден човек, може да счупи до 12 кв.м. огледала”.

Обаче аз се страхувам…Незнам от какво… Но страхът е някъде дълбоко в мен и ме изнервя…Не мога да се погледна в огледалото, което ме правеше най-хубава ;) и да си дам сили. Май ще трябва да ги потърся другаде… Къде ли е онова място от съня ми и какво ли ме чака? Обещавам да не се сбогувам с приятелите си!

Точно преди да публикувам всичко това, компютърът ми заби - нещо, което също много рядко ми се случва... Добре, че не се предавам лесно :)