Почивка

Има дни, в които ежедневието така ме притиска, че нямам време да поема въздух. Едно след друго следват събития, които ме изстискват. Проблеми, които не търпят отлагане и трябва на часа да се решат. Познати и не толкова познати молят за нещо. Приятелите споделят болките си. Близките очакват разбиране и съответно поемане на част от тяхната отговорност и задължения. И лошото е, че повечето дни са такива. Добре, че ги има малкото откраднати минути за реални и виртуални разговори, които поддържат усмивката в сърцето и на лицето ми. Така е през деня…
А вечерта неминуемо идва онзи миг, в който всички са заспали… И тогава оставам сама със себе си…
За пореден път тази вечер слушам една песен. Действа ми отпускащо и релаксиращо… Улавям се, че мечтая… Лятна вечер… плисък на вълни… мирис на водорасли… любимия човек до мен…
Постарах се да я намеря :)