"Да поседнем, любов..."
Една от най-известните й песни. От тези, които в никакъв случай не са приоритет на една или друга възраст. Моментът е труден и мисля, че за много е непреживян. Може би за добро. Не смея да изразя мнение.
Така или иначе те отминават. Оставят някакви спомени, някакви тъги, някакви радости... Затова и са нашите "Години, години"
Едно от малкото неща, които се запазват през годините са именно те - тези, които винаги ни разбират, тези, които могат да ни критикуват, тези, които се радват заедно с нас. Тези, за които трудно намираме време, но когато сме заедно, сякаш времето не е минало. Те - "Старите приятели"!
Колкото и да ги обичам, колкото и да е топло и истинско, твърде често нещо ми липсва. И са глупави и смешни опитите ми да го скрия от тях. И все пак "Пейте, приятели"
Понякога времето така е измило всичко, че не ни е останало нищо, освен да съжаляваме... Да се чудим дали сън или илюзия беше тази "Обич действителна"
и сигурно в нечии очи изглежда като сила и смелост да можеш да си признаеш нещо толкова простичко - "Мъчно ми е"
Както и това да не се крием за излишни оправдания и ... каквото там намерите за добре. Може би годините оказват влияние, но времето не е виновно за това, че ни боли "От самота"
И все пак има надежда. Думите за излишни. На никого не му е лесно, но това трябва ли да ни прави нечувствителни и едва ли непукизма ни прави Човеци, "Хей, хора!"
1 коментар:
Публикуване на коментар